НАДЕЖДА

      Казват,че любовта няма край,
      казват,че тя е като приказен рай,
      но защо ли аз не мога да я изживея
      кога най-после ще мога щастливо да се смея.
      Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
      докога ще трябва да живея в самота
      постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
      но на мен светът ми се струва ужасно студен.
      Аз вярвам,че ти съществуваш
      и от любовта не се страхуваш,
      зная,че ще срещнем с тебе скоро
      и ще бъда щастлива отново.
      Ти си някъде там-самотен в нощта,
      както аз съм сама сега
      и виждам твоя образ,твоето лице,
      и твоите протегнати към мен ръце.
      Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
      твоя образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
      че ти си моята илюзия-една красива мечта,
      но въпреки това чувствам,че те има някъде в света.
      Точно ти си за мен отреден
      щом се срещнем от моята любов ще бъдеш победен
      и заедно ще преоткрием хиляди неща,
      и ще бъдем вечно двама-дори и във смъртта!