17 янв. 2008 г., 21:45

Надежда

968 0 2

Мислех, че всичко ще свърши... няма повече да страда моето сърце,

но защо пак пронизва ме тази болка, щом докоснат ме твоите ръце?!

Мислех, че няма повече да страдам и няма да проливам сълзи,

но всичко преобръща се в мен, щом видя твоите очи.

Надявах се, че няма допусна болка пак да завладее моята душа,

но кажи как... как да устоя? Та може ти да си моята съдба?

Може би ти си този, който ще преобърне света?

Може ти да си любовта?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те, от любовта понякога боли...
    Надявам се да си открила човека, който ще премахне всеки страх!
  • браво!страхотно!много ми харесва!добре казано!поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...