Мислех, че всичко ще свърши... няма повече да страда моето сърце,
но защо пак пронизва ме тази болка, щом докоснат ме твоите ръце?!
Мислех, че няма повече да страдам и няма да проливам сълзи,
но всичко преобръща се в мен, щом видя твоите очи.
Надявах се, че няма допусна болка пак да завладее моята душа,
но кажи как... как да устоя? Та може ти да си моята съдба?
Може би ти си този, който ще преобърне света?
Може ти да си любовта?!© Красимира Бакалова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
