Jan 17, 2008, 9:45 PM

Надежда

  Poetry » Love
964 0 2

Мислех, че всичко ще свърши... няма повече да страда моето сърце,

но защо пак пронизва ме тази болка, щом докоснат ме твоите ръце?!

Мислех, че няма повече да страдам и няма да проливам сълзи,

но всичко преобръща се в мен, щом видя твоите очи.

Надявах се, че няма допусна болка пак да завладее моята душа,

но кажи как... как да устоя? Та може ти да си моята съдба?

Може би ти си този, който ще преобърне света?

Може ти да си любовта?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Бакалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те, от любовта понякога боли...
    Надявам се да си открила човека, който ще премахне всеки страх!
  • браво!страхотно!много ми харесва!добре казано!поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...