29 янв. 2010 г., 10:58

Надежда 

  Поэзия » Другая
620 0 0

Спряло се е Небето черно и мълчи.

Луната някъде копнее,

а звездите са блещукащи сълзи.

Нощта е цяла самота 

и притаила дъх, в очакване стои.

 

В непрогледното смисъла се губи,

в нищото живота не блести.

 

Изведнъж насред тишината

нещо трепна и се пробуди.

Звездата потърка сънливо очи и се усмихна,

беше настъпил моментът тя от всички най-много да заискри.

 

В миг се откъсна от Небето

и стремглаво надолу полетя.

Луната зарони горчиви сълзи,

раздели се с една от своите обични звезди.

 

Зароди се в тоз момент нов живот на Земята

и проплака с детски глас.

Отиде си безследно тишината

и отстъпи място на мечтата.

 

Имаше най-накрая надежда за Земята.

 

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??