НАДЕЖДА НЕКА ИМА
Надеждите на нови ветрове
Абсурдите на времето отвяха.
Душите бедни изведнъж съзряха
Едемските заветни брегове.
Животът се завихри на възбог,
Довлече демокрация лъжлива,
А политиците, с усмивка сива,
Нахлузиха ни пак ярема строг.
Един живот, с мизерия постлан,
Кажи ми как ще хванеш здраво в длан?
Агонията как ще прекратиш?
Измамата ще рухне скоро, знам,
Мечтите ще намерят своя храм,
А ти? В коя посока ще вървиш?
© Радко Стоянов Все права защищены