НАДЕЖДА НЕКА ИМА
Надеждите на нови ветрове
Абсурдите на времето отвяха.
Душите бедни изведнъж съзряха
Едемските заветни брегове.
Животът се завихри на възбог,
Довлече демокрация лъжлива,
А политиците, с усмивка сива,
Нахлузиха ни пак ярема строг.
Един живот, с мизерия постлан,
Кажи ми как ще хванеш здраво в длан?
Агонията как ще прекратиш?
Измамата ще рухне скоро, знам,
Мечтите ще намерят своя храм,
А ти? В коя посока ще вървиш?
© Радко Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
