Настъпва нощта и звездна шамия разстила.
Тайни копнежи и страсти в нея се крият.
В топла постеля любящи сърца се събират.
Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.
А нейде в здрача проплаква тъжна китара.
Самотник, загърнат в куртка избеляла и стара,
разказва живота си в песни тъжни, лирични,
без суета и без думи себични.
В живота преплитат се радости свидни, и мъка,
кога от зла участ, кога от тежка разлъка.
Еднаж ни късметът спохожда и сбъдва мечтите,
друг път от тегоба и болка проклинаме дните.
Пее китарата горестно в нощната бездна.
Зорница лъчиста наднича през шамията звездна.
Изгрев, лъч светъл и нова зора,
за самотник, за влюбен надежда още една…
Ромашка (ЗЧ), 14.09.2022г.
© Златка Чардакова Все права защищены