14 сент. 2022 г., 20:00

Надежда още една

486 1 5

Настъпва нощта и звездна шамия разстила.

Тайни копнежи и страсти в нея се крият.

В топла постеля любящи сърца се събират.

Влюбени с трепет гнезда семейни си свиват.

 

А нейде в здрача проплаква тъжна китара.

Самотник, загърнат в куртка избеляла и стара,

разказва живота си в песни тъжни, лирични,

без суета и без думи себични.

 

В живота преплитат се радости свидни, и мъка,

кога от зла участ, кога от тежка разлъка.

Еднаж ни късметът спохожда и сбъдва мечтите,

друг път от тегоба и болка проклинаме дните.

 

Пее китарата горестно в нощната бездна.

Зорница лъчиста наднича през шамията звездна.

Изгрев, лъч светъл и нова зора,

за самотник, за влюбен надежда още една…

 

Ромашка (ЗЧ), 14.09.2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....