Надежда за живот
По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме...
И чакахме Деня си нероден…
При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.
Не слушаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омрза. Не-любов!
Закърпвахме разкъсаните части
и тръгвахме отново във галоп…
А щом изчезнеха пред нас мъглите,
разголваха се сини небеса...
Пак тръгвахме да гоним висините…
И вярвахме в добрите чудеса…
Стиковахме разкъсаните части,
останките от скритата Любов…
И тръгвахме напред след свойте страсти,
намирахме си Идеала нов!
Прославяхме Светлика на небето…
И тичахме да късаме цветя!..
Животът ни такъв бе, общо взето…
Но не разбахме кога отлетя!..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
