Надежда за живот
По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме...
И чакахме Деня си нероден…
При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.
Не слушаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омрза. Не-любов!
Закърпвахме разкъсаните части
и тръгвахме отново във галоп…
А щом изчезнеха пред нас мъглите,
разголваха се сини небеса...
Пак тръгвахме да гоним висините…
И вярвахме в добрите чудеса…
Стиковахме разкъсаните части,
останките от скритата Любов…
И тръгвахме напред след свойте страсти,
намирахме си Идеала нов!
Прославяхме Светлика на небето…
И тичахме да късаме цветя!..
Животът ни такъв бе, общо взето…
Но не разбахме кога отлетя!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
