По урвите приведени вървяхме…

Подгони ни Животът със остен…

Къде с късмет, къде с усилие, успяхме...

И чакахме Деня си нероден…

При Изгрева Надеждата растеше…

Разнежваше ни милият топлик.

Но буря щом насреща заревеше,

изгубвахме посоките за миг.

Не слушаха премръзналите пръсти.

Крепеше ни Омрза. Не-любов!

Закърпвахме разкъсаните части

и тръгвахме отново във галоп…

А щом изчезнеха пред нас мъглите,

разголваха се сини небеса...

Пак тръгвахме  да гоним висините…

И вярвахме в добрите чудеса…

Стиковахме разкъсаните части,

останките от скритата Любов…

И тръгвахме напред след свойте страсти,

намирахме си Идеала нов!

Прославяхме Светлика на небето…

И тичахме да късаме цветя!..

Животът ни такъв бе, общо взето…

Но не разбахме кога отлетя!..