Надежда за надеждата

6 авг. 2020 г., 15:03

Поэзия » Философская

623 1 2

Край разбития път е самотница спряла
и е свила цигара в задушния ден.
Синините личат по болна̀вото тяло,
а наблизо се рее всемир изтощен.

Не прилича на дама субектът неясен –
но привлича ме някак. Не зная с какво.
С облекло? С потекло̀ или поглед опасен?
Съществото е птиче на клон на дърво?

То дали е момиче, не зная. За жалост...
То се смее. Живее. Обича. Твори.
Аз копнея за нея, но минах наха̀лост
и дано оцелея в далечни земи...

През деня ще летя, от мечтите понесен.
През нощта ще си спомням за тази жена.
Суховеят засвири магичната пролетна песен.
В долини и баири животът красиво заспа...

Надежда за надеждата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения