Надежда за настояще
Снежна вечер в планината.
Скрити зад бели преспи, приспали суетата,
две тела се сливат в нощта.
Разумът са пратили на късно гости,
за да може да им позволи греха.
Пръсти вплетени във тъмнината,
молят жадно зората да почака.
Сенки на тела, греховно слети,
се полюляват зад прозрачните завеси.
Той е нож, а тя масло по острието му.
В една вечер, без бъдеще без минало, настоящето ликува.
В тази вечер непорочно бяла,
надеждата бе спряла, за да пренощува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Черната Далия Все права защищены