3.02.2017 г., 8:49

Надежда за настояще

1.1K 0 0

Снежна вечер в планината.

Скрити зад бели преспи, приспали суетата,

две тела се сливат в нощта.

Разумът са пратили на късно гости,

за да може да им позволи греха.

Пръсти вплетени във тъмнината,

молят жадно зората да почака.

Сенки на тела, греховно слети,

се полюляват зад прозрачните завеси.

Той е нож, а тя масло по острието му.

В една вечер, без бъдеще без минало, настоящето ликува.

В тази вечер непорочно бяла,

надеждата бе спряла, за да пренощува. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...