Надежда за нов ден

31 июл. 2007 г., 22:27

Поэзия

533 0 1

                             * * * * *
Умират звездите,
небето чернее от мъка.
Топлият поглед на очите
станал е студен и стъклен.
Угасва огънят,
в камината даже въглен не тлее.
Изстива и споменът,
но едва ли като Феникс от пепелта отново ще изгреят.
Те не. Но слънцето отново денят ще запали,
дори да не грее за мен,
за да може нощта черно-бяла
да убие поредният ден.
А щом се стъмни, изгряват звезди, а после и Слънце...

                                                                            VZ

Надежда за нов ден

Свързани произведения

Комментарии

Предложения