Надежда за нов ден
652
0
1
* * * * *
Умират звездите,
небето чернее от мъка.
Топлият поглед на очите
станал е студен и стъклен.
Угасва огънят,
в камината даже въглен не тлее.
Изстива и споменът,
но едва ли като Феникс от пепелта отново ще изгреят.
Те не. Но слънцето отново денят ще запали,
дори да не грее за мен,
за да може нощта черно-бяла
да убие поредният ден.
А щом се стъмни, изгряват звезди, а после и Слънце...
VZ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Златарева Все права защищены
