Надежда за нов ден

31 jul 2007, 22:27

Poesía

568 0 1

* * * * *
Умират звездите,
небето чернее от мъка.
Топлият поглед на очите
станал е студен и стъклен.
Угасва огънят,
в камината даже въглен не тлее.
Изстива и споменът,
но едва ли като Феникс от пепелта отново ще изгреят.
Те не. Но слънцето отново денят ще запали,
дори да не грее за мен,
за да може нощта черно-бяла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда за нов ден

Искате да прочетете повече?

Propuestas