Надежда за нов ден

Jul 31, 2007, 10:27 PM

Poetry

534 0 1

                             * * * * *
Умират звездите,
небето чернее от мъка.
Топлият поглед на очите
станал е студен и стъклен.
Угасва огънят,
в камината даже въглен не тлее.
Изстива и споменът,
но едва ли като Феникс от пепелта отново ще изгреят.
Те не. Но слънцето отново денят ще запали,
дори да не грее за мен,
за да може нощта черно-бяла
да убие поредният ден.
А щом се стъмни, изгряват звезди, а после и Слънце...

                                                                            VZ

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

тюркоаз (Мариола Томова)

2007-07-31T22:31:36+03:00

Хареса ми! Поздрав!