17 дек. 2009 г., 23:51
Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест,
не, не ме разбирай криво,
наситих се на клетви и лъжи,
но зов почувствала за обич, глупава и смела,
ще дам сърцето си на някого, уви!
И пак ще плача, и през сълзи ще се смея,
какво от туй, че пак ще ме боли,
когато имам силата да видя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация