Нали и утре слънце ще изгрее...
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи

Не търся горест,
не, не ме разбирай криво,
наситих се на клетви и лъжи,
но зов почувствала за обич, глупава и смела,
ще дам сърцето си на някого, уви!

И пак ще плача, и през сълзи ще се смея,
какво от туй, че пак ще ме боли,
когато имам силата да видя,
че има слънце, вятър и звезди...

Когато нося в себе си надежда,
че някой чака моята любов,
ръка поела пълна с нежност,
да видя огъня, да сетя порив нов.

Оставам себе си, макар и гола,
с нозе издрани, пътя пак ще извървя,
прозореца аз утре ще отворя
и слънце мило ще ме озари...