25 июл. 2020 г., 11:05

Надежда за утре

1.2K 0 0

 

 

Пристъпвам по смълчани коридори

и в тишината нищичко не чувам...

Вратите зеят,  никой да говори...

И ми е странно, сякаш го сънувам...

 

Дори цветята сякаш нещо чакат,

изправили главици на перваза,

Довечера ще ги обгърне мракът,

но спомена за онзи глъч те пазят!

 

Сега съм тук и ми е някак пусто...

И тъжно, странно, даже непривично.

Объркани са някак мойте чувства,

защото всичко днес е тъй различно...

 

Но ето, че в притихналата  сграда,

внезапен глъч подплаши тишината...

След този дълъг низ от дни изстрадан,

във нея пак завръщат се децата...

 

Г. Ванчев

 

5 юни 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...