25 июл. 2020 г., 11:05

Надежда за утре

1.2K 0 0

 

 

Пристъпвам по смълчани коридори

и в тишината нищичко не чувам...

Вратите зеят,  никой да говори...

И ми е странно, сякаш го сънувам...

 

Дори цветята сякаш нещо чакат,

изправили главици на перваза,

Довечера ще ги обгърне мракът,

но спомена за онзи глъч те пазят!

 

Сега съм тук и ми е някак пусто...

И тъжно, странно, даже непривично.

Объркани са някак мойте чувства,

защото всичко днес е тъй различно...

 

Но ето, че в притихналата  сграда,

внезапен глъч подплаши тишината...

След този дълъг низ от дни изстрадан,

във нея пак завръщат се децата...

 

Г. Ванчев

 

5 юни 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...