25.07.2020 г., 11:05 ч.

Надежда за утре 

  Поезия
566 0 0

 

 

Пристъпвам по смълчани коридори

и в тишината нищичко не чувам...

Вратите зеят,  никой да говори...

И ми е странно, сякаш го сънувам...

 

Дори цветята сякаш нещо чакат,

изправили главици на перваза,

Довечера ще ги обгърне мракът,

но спомена за онзи глъч те пазят!

 

Сега съм тук и ми е някак пусто...

И тъжно, странно, даже непривично.

Объркани са някак мойте чувства,

защото всичко днес е тъй различно...

 

Но ето, че в притихналата  сграда,

внезапен глъч подплаши тишината...

След този дълъг низ от дни изстрадан,

във нея пак завръщат се децата...

 

Г. Ванчев

 

5 юни 2020

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??