16 авг. 2007 г., 13:25

Надеждата чака

994 0 15
Красива и боса, с пети на момиче,
пристъпва по края на хладната болка.
Надежда. В страха ми с усмивка наднича
и ведро намигва: "Ей, я стига толкова!"

Присяда и чака. И винаги в профил.
Не гледа от упор брутално в очите.
Надежда. Не е нито зов, нито вопъл,
а тих силует на брега на мечтите.

Красива и чиста, по детски прозрачна,
а моите сложни очи все я губят.
Надежда. Безгримна, привидно невзрачна,
очаква в миража й блед да се влюбя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...тих силует на брега на мечтите."
    Поздрави,Смиф!

  • Красива и чиста, по детски прозрачна,
    а моите сложни очи все я губят.
    Надежда. Безгримна, привидно невзрачна,
    очаква в миража й блед да се влюбя.

    Казал си всичко!
  • Думите направо се леят! Надеждата- " тих силует на брега на мечтите"- страхотно олицетворение! Специален поздрав!
  • Ели, хубаво е, че казваш нещо даже когато мълчиш. Това е важно за мен. Благодаря!
  • Благодаря ви, приятели, стари и нови!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...