Aug 16, 2007, 1:25 PM

Надеждата чака

  Poetry
989 0 15
Красива и боса, с пети на момиче,
пристъпва по края на хладната болка.
Надежда. В страха ми с усмивка наднича
и ведро намигва: "Ей, я стига толкова!"

Присяда и чака. И винаги в профил.
Не гледа от упор брутално в очите.
Надежда. Не е нито зов, нито вопъл,
а тих силует на брега на мечтите.

Красива и чиста, по детски прозрачна,
а моите сложни очи все я губят.
Надежда. Безгримна, привидно невзрачна,
очаква в миража й блед да се влюбя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...тих силует на брега на мечтите."
    Поздрави,Смиф!

  • Красива и чиста, по детски прозрачна,
    а моите сложни очи все я губят.
    Надежда. Безгримна, привидно невзрачна,
    очаква в миража й блед да се влюбя.

    Казал си всичко!
  • Думите направо се леят! Надеждата- " тих силует на брега на мечтите"- страхотно олицетворение! Специален поздрав!
  • Ели, хубаво е, че казваш нещо даже когато мълчиш. Това е важно за мен. Благодаря!
  • Благодаря ви, приятели, стари и нови!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...