Надеждата е жива

24 мая 2024 г., 06:17

Поэзия

199 0 2

Заровените кости във Балкана
в забързаните ручеи клокочат.
Сякаш, че народната закана,
събудена пак брадвите заточва...

Времето превръща се във пяна
от болки и търпение голямо.
Костите мълчат като закана.
Привидно е затишието само...

Но паметта не ражда идиоти.
Тя вулканично силата си сбира.
Изригне ли, ще бълва патриоти.
Разлее ли се, ще е вече сила...

Костите ще бъдат наследени
с геройство за възход и за победа.
Балканът от възбуда вече стене
и все за слука в бъдещето гледа.

Народът се възражда и проглежда,
върви като потоците и стене.
Жива е поредната надежда,
че няма да сме вечно на колене.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2024-05-25T04:10:19+03:00

Цялата българска земя стене, Вальо.
Честит ти празник!
Qndov (Никола Яндов)

2024-05-24T11:18:50+03:00

Поздрав за творбата ти Вальо! Нашият архаичен народ е падал, но винаги се е изправял. Сигурен съм, че няма да сме вечно на колене!