Надеждата е жива
Заровените кости във Балкана
в забързаните ручеи клокочат.
Сякаш, че народната закана,
събудена пак брадвите заточва...
Времето превръща се във пяна
от болки и търпение голямо.
Костите мълчат като закана.
Привидно е затишието само...
Но паметта не ражда идиоти.
Тя вулканично силата си сбира.
Изригне ли, ще бълва патриоти.
Разлее ли се, ще е вече сила...
Костите ще бъдат наследени
с геройство за възход и за победа.
Балканът от възбуда вече стене
и все за слука в бъдещето гледа.
Народът се възражда и проглежда,
върви като потоците и стене.
Жива е поредната надежда,
че няма да сме вечно на колене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
