И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница?
Ето, Земята
кротко намята
с топла завивка...
После застила софрата
и подрежда храната...
И какво като нощта е блудница?
Захвърлила е надеждата
някъде в ъгъла
на безкрая
и отдавна разбрала,
че спасението
е далече от Рая...
И какво като нощта е блудница?
Щом в сърцето си облачно крие
дъх на омая.
И Любов. И свобода.
И Светлина.
И какво като нощта е блудница
като има женска, нежна
Душа...
© Людмила Данова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »