Надеждата и нощта

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите! 
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната? 
И какво като нощта е блудница? 
Ето, Земята 
кротко намята
с топла завивка... 
После застила софрата
и подрежда храната... 
И какво като нощта е блудница? 
Захвърлила е надеждата 
някъде в ъгъла 
на безкрая 
и отдавна разбрала, 
че спасението 
е далече от Рая... 
И какво като нощта е блудница? 
Щом в сърцето си облачно крие
дъх на омая.
И Любов. И свобода. 
И Светлина. 
И какво като нощта е блудница
като има женска, нежна 
Душа...