16 июл. 2020 г., 11:50

Надеждата на сърцето...

919 2 2

Надеждата на сърцето...

 

Тръгвам да търся пътя си,

миналото остава назад.

Знам съдбата на врата ни

закачена е, изписана е тя.

 

Но избора ни управлява я.

Моля я за светлина и яснота.

Днес силата на моята душа

ще заблести от дълбините тя.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите приютяват ме…

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…

 

Ще се сбогувам с тъмнината

все едно, че е стара приятелка.

В слънцето ще се отразя

като че със огледало от вода…

 

Лъчите му ще озаря и прегърна аз

и в сълзи лековити ще се преродя.

А денят и нощта ще се обичат

и ръка за ръкa ще изплуват в светлина.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите обичат се...

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…
И способността да мечтая...

Да създавам и да сбъдвам...

имам силата да обичам...

 

Имам надеждата на сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...