16 июл. 2020 г., 11:50

Надеждата на сърцето... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
5.0 / 2
743 2 2
Тръгвам да търся пътя си,
миналото остава назад.
Знам съдбата на врата ни
закачена е, изписана е тя.
Но избора ни управлява я.
Моля я за светлина и яснота.
Днес силата на моята душа
ще заблести от дълбините тя.
Ще изхвърля спомените,
които не ми позволяват
да летя. И ще запазя тези,
които в мечтите приютяват ме… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »