16 июл. 2020 г., 11:50

Надеждата на сърцето...

924 2 2

Надеждата на сърцето...

 

Тръгвам да търся пътя си,

миналото остава назад.

Знам съдбата на врата ни

закачена е, изписана е тя.

 

Но избора ни управлява я.

Моля я за светлина и яснота.

Днес силата на моята душа

ще заблести от дълбините тя.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите приютяват ме…

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…

 

Ще се сбогувам с тъмнината

все едно, че е стара приятелка.

В слънцето ще се отразя

като че със огледало от вода…

 

Лъчите му ще озаря и прегърна аз

и в сълзи лековити ще се преродя.

А денят и нощта ще се обичат

и ръка за ръкa ще изплуват в светлина.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите обичат се...

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…
И способността да мечтая...

Да създавам и да сбъдвам...

имам силата да обичам...

 

Имам надеждата на сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...