16.07.2020 г., 11:50 ч.

Надеждата на сърцето... 

  Поезия » Философска, Свободен стих
689 2 2

Надеждата на сърцето...

 

Тръгвам да търся пътя си,

миналото остава назад.

Знам съдбата на врата ни

закачена е, изписана е тя.

 

Но избора ни управлява я.

Моля я за светлина и яснота.

Днес силата на моята душа

ще заблести от дълбините тя.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите приютяват ме…

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…

 

Ще се сбогувам с тъмнината

все едно, че е стара приятелка.

В слънцето ще се отразя

като че със огледало от вода…

 

Лъчите му ще озаря и прегърна аз

и в сълзи лековити ще се преродя.

А денят и нощта ще се обичат

и ръка за ръкa ще изплуват в светлина.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите обичат се...

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…
И способността да мечтая...

Да създавам и да сбъдвам...

имам силата да обичам...

 

Имам надеждата на сърцето...

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??