16.07.2020 г., 11:50

Надеждата на сърцето...

914 2 2

Надеждата на сърцето...

 

Тръгвам да търся пътя си,

миналото остава назад.

Знам съдбата на врата ни

закачена е, изписана е тя.

 

Но избора ни управлява я.

Моля я за светлина и яснота.

Днес силата на моята душа

ще заблести от дълбините тя.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите приютяват ме…

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…

 

Ще се сбогувам с тъмнината

все едно, че е стара приятелка.

В слънцето ще се отразя

като че със огледало от вода…

 

Лъчите му ще озаря и прегърна аз

и в сълзи лековити ще се преродя.

А денят и нощта ще се обичат

и ръка за ръкa ще изплуват в светлина.

 

Ще изхвърля спомените,

които не ми позволяват

да летя. И ще запазя тези,

които в мечтите обичат се...

 

Багажа от който се нуждая

не е в куфар, а в сърцето ми.

Ще продължа дa вървя

само и единствено напред.

 

Защото днес имам надеждата

на едно туптящо сърце. Имам

силата на любовта. Смело нагоре

ще летя. Винаги с решителност.

 

Имам надеждата на сърцето…
И способността да мечтая...

Да създавам и да сбъдвам...

имам силата да обичам...

 

Имам надеждата на сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...