Тръгвам да търся пътя си,
миналото остава назад.
Знам съдбата на врата ни
закачена е, изписана е тя.
Но избора ни управлява я.
Моля я за светлина и яснота.
Днес силата на моята душа
ще заблести от дълбините тя.
Ще изхвърля спомените,
които не ми позволяват
да летя. И ще запазя тези,
които в мечтите приютяват ме…
Багажа от който се нуждая
не е в куфар, а в сърцето ми.
Ще продължа дa вървя
само и единствено напред.
Защото днес имам надеждата
на едно туптящо сърце. Имам
силата на любовта. Смело нагоре
ще летя. Винаги с решителност.
Имам надеждата на сърцето…
Ще се сбогувам с тъмнината
все едно, че е стара приятелка.
В слънцето ще се отразя
като че със огледало от вода…
Лъчите му ще озаря и прегърна аз
и в сълзи лековити ще се преродя.
А денят и нощта ще се обичат
и ръка за ръкa ще изплуват в светлина.
Ще изхвърля спомените,
които не ми позволяват
да летя. И ще запазя тези,
които в мечтите обичат се...
Багажа от който се нуждая
не е в куфар, а в сърцето ми.
Ще продължа дa вървя
само и единствено напред.
Защото днес имам надеждата
на едно туптящо сърце. Имам
силата на любовта. Смело нагоре
ще летя. Винаги с решителност.
Имам надеждата на сърцето…
И способността да мечтая...
Да създавам и да сбъдвам...
имам силата да обичам...
Имам надеждата на сърцето...
© Лили Вълчева Всички права запазени