3 июн. 2009 г., 17:30

Надеждата се късала последна

718 0 14

Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова
е тежка душата ми,
толкова тежат моите спомени.

Ако към тях
прибавя съмненията
и разочарованията, които съм трупала,
и хората,
в които съм се излъгала,
и предателствата,
които ми предстои да изкупя,
мислиш ли, че ще скъсам нишката?

 

Даде ми я един екстрасенс.
Онзи, дето ми каза (и беше сигурен),
че точно ти си
отреденият мъж за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...