3.06.2009 г., 17:30

Надеждата се късала последна

712 0 14

Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова
е тежка душата ми,
толкова тежат моите спомени.

Ако към тях
прибавя съмненията
и разочарованията, които съм трупала,
и хората,
в които съм се излъгала,
и предателствата,
които ми предстои да изкупя,
мислиш ли, че ще скъсам нишката?

 

Даде ми я един екстрасенс.
Онзи, дето ми каза (и беше сигурен),
че точно ти си
отреденият мъж за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...