Jun 3, 2009, 5:30 PM

Надеждата се късала последна

  Poetry » Other
711 0 14

Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова
е тежка душата ми,
толкова тежат моите спомени.

Ако към тях
прибавя съмненията
и разочарованията, които съм трупала,
и хората,
в които съм се излъгала,
и предателствата,
които ми предстои да изкупя,
мислиш ли, че ще скъсам нишката?

 

Даде ми я един екстрасенс.
Онзи, дето ми каза (и беше сигурен),
че точно ти си
отреденият мъж за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...