7 февр. 2018 г., 10:10

Надеждата умира последна

Поэзия » Любовная

959 3 4

Умирах много пъти след раздяла.
След всяка аз се раждах за живот!
Душата ми за обич закопняла
намираше сред плевелите брод!

Надеждата бе верният ми спътник,
във мрака даваше ми светлина!
По пътищата бях изгубен пътник
но вярвах в нея! Вярвах в любовта!

Вървях по буренясали пътеки,
и от Бог забравени места!
Като Феникс раждах се отново
литвах всеки път от пепелта!

Много пъти губих, но научих
че боли безкрай от любовта!
Ала истинската не получих!
Може би това ми е съдба?

Всеки път умирах след раздяла,
за живот се раждах след това!
Не! Надеждата не е умряла!
Все ще срещна нейде любовта!

06.02.2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

asizi (Nina Toshich)

Всяка любов е предпоследна....Поздрав за стиха!

2018-02-07T21:51:18+02:00
gogata622 (Георги Иванов)

Благодаря ви приятели!

2018-02-07T17:29:46+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Никога не е късно...

2018-02-07T16:00:16+02:00
Миранда (Виктория Тасева)

Прекрасен стих си сътворил, Георги! Струи лекота и красота от него! Поздравявам те и добавям в любими!

2018-02-07T12:00:20+02:00