Надеждата умира последна
Умирах много пъти след раздяла.
След всяка аз се раждах за живот!
Душата ми за обич закопняла
намираше сред плевелите брод!
Надеждата бе верният ми спътник,
във мрака даваше ми светлина!
По пътищата бях изгубен пътник
но вярвах в нея! Вярвах в любовта!
Вървях по буренясали пътеки,
и от Бог забравени места!
Като Феникс раждах се отново ...