Надежди
Надежди
„Всякога и всекиму остава още достатъчно много сила,
за да осъществи онова, в което е убеден."
Гьоте
Прибирам си надеждите разпънати.
Прибирам си друмите препънати.
Светът ни още не е дорасъл
за нов мироглед,
за нова раса.
Робите са навикнали на робството.
На отъпкания път.На покорството.
Една лястовица пролет не прави.
Това народ ли е? -
или стадо крави.
Не,езикът ми не е ни циничен,ни груб.
На невежия в ръцете новия плуг
сам му давам и изтръпвам
като виждам как
от него се отдръпва.
Народът мечтае - царе и царици,
ала още безброй слепи къртици
ровят все тъй в черната пръст
и търсят виновен.
И търсят му кръст.
И сочат, и калят, стрелят куршуми -
неверни, подли, гнусни дори, думи.
И ближния в урвата повличаме
от завист, че
не си приличаме.
Аз приех тежкия жребий-на пророка.
Сам заех се ново корито за потока
с ръцете си човешки да издялам,
ала тоз поток
се оказа хала.
В стадото безгласно аз съм черната овца.
Вечно диря в сламата едничката игла.
По своя воля избрах да съм пастира -
да водя към обещаната земя
и да нямам мира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариян Все права защищены
