17 февр. 2015 г., 14:57

Надежди 

  Поэзия
470 0 9

 

 

Улицата. Претъпкания бус. И паветата...

Отиваш да изкараш хляба...

Снегът е надвиснал по дърветата.

До прозореца изправен със кафето

чакам сънят да ме остави...

 

Ти внимавай... отивай, не ме мисли!

Да ме мислиш няма нужда...

и тъй и инак денят ще е сив,

ще вихри вятър немилостив,

ти - с проблемите, аз - въздушен...

 

до залез - после ще се срещнем,

ти с преумора, аз с таблета,

ще се приближаваме насреща

със сетива ранени към пътуваща надежда

сред улици по изровени павета...

 

Кое е реалност, кое надежда? Знам ли...

Изживяното е рана, надеждите - химера...

 

Все пак искам да ти ги дам,

в списък подредих ги в нета,

жадувани от тебе, знам -

бриз, море и планински чай

под звезди, танцуващи в небето...

 

Ето, виж! По чувства ги избрах -

сърцето, после две места във самолета...

забрави тез улици с паветата по тях,

не ми припомняй как и аз вървях...

по дяволите!... всичко е толкоз мимолетно...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мая! Радвам се, че пак си при мен!
  • Признателен съм ви за хубавите думи и оценки, мили приятели Миночка, Таня Мезева, Мисана, Исмаил, Светла, Краси Чернев! Топло ми е с вас! Поздрави от мен!
  • Много нерв, много страст и преболяна мъдрост има в този хубав стих!
    Почувствах всичко, Валяк, и споделям!
    Поздравявам те!
  • Ех, Вале... Дори да е малка като сламка, все пак е надеждица.
    Не я изпускай!!
  • по дяволите!... всичко е толкоз мимолетно...
  • Поздравления, Вальо!
  • Безпощадният извод е поднесен от автора централно в текста:

    "Изживяното е рана, надеждите - химера...".

    Тук неволно си припомних думите на Артюр Рембо /един от прокълнатите поети/:

    "Приех живота като рана!"

    А финалната рекапитулация:

    "забрави тез улици с паветата по тях,
    не ми припомняй как и аз вървях...
    по дяволите!... всичко е толкоз мимолетно..."

    ми възкресиха думите на легендарната актриса Сара Бернар:

    "Животът би бил хубав, ако не беше ефимерен."

    Поздравление, Валентине! Трудни за приемане истини си поднесъл с това хубаво стихотворение.
  • Интересно поднесено!
    Кое е реалност, кое надежда? Знам ли...
    Изживяното е рана, надеждите - химера...
  • Хареса ми тази чувственост в стиха ти,сякаш душата ти е отронила въздишка и тя е увиснала в небосвода!
Предложения
: ??:??