rudin (Иван Христов)
858 1444
20 нояб. 2009 г., 00:14

Надеждино поле Х 

  Поэзия » Оды и поэмы
485 0 1

 

Х

Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви.

Ликът си луната безмълвна
показа зад облак бухлат.
Навярно тук скоро ще съмне
под пурпурно-светъл халат.

И старецът млъкна. В лулата
натъпка качака до дън
и клъцкайки искри с чакмака
в прахана захвана огън.

Лютивият дим го задави
и кашлица остра задра.
А после главата изправи,
протегна вдървена снага.

Покрусен от драмата гледах
познатото близко лице.
Той тъжната стара легенда
след малко отново поде:

 

 

( Следва )

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Даваш ни възможност да си поемем дъх от напрежението за малко и ни подготвяш за развръзката, предполагам. Така ми се искаше да прочета цялото произведение наведнъж, но си давам сметка, че на екран можеше да се окаже нечетимо. За това, очаквам продължението.
Предложения
: ??:??