Надеждино поле VI
VІ
Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ.
Хайдушките чети в горите
разклащали турския фес.
Опора били и защита
срещу поруганата чест.
И както покълва в браздите
посятата есенна ръж
тъй словото стопля душите
с надежда за пролетен дъжд,
за бързия тек на реките
що робски вериги руши,
за руския войн победител,
проляти от радост сълзи!
( Следва )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
