14.11.2009 г., 0:11 ч.

Надеждино поле VI 

  Поезия » Оди и поеми
466 0 2

 



Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ.

Хайдушките чети в горите
разклащали турския фес.
Опора били и защита
срещу поруганата чест.

И както покълва в браздите
посятата есенна ръж
тъй словото стопля душите
с надежда за пролетен дъжд,

за бързия тек на реките
що робски вериги руши,
за руския войн победител,
проляти от радост сълзи!

 

 

( Следва ) 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??