VІ
Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ.
Хайдушките чети в горите
разклащали турския фес.
Опора били и защита
срещу поруганата чест.
И както покълва в браздите
посятата есенна ръж
тъй словото стопля душите
с надежда за пролетен дъжд,
за бързия тек на реките
що робски вериги руши,
за руския войн победител,
проляти от радост сълзи!
( Следва )
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
