Nov 14, 2009, 12:11 AM

Надеждино поле VI 

  Poetry » Odys and poems
439 0 2

 



Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ.

Хайдушките чети в горите
разклащали турския фес.
Опора били и защита
срещу поруганата чест.

И както покълва в браздите
посятата есенна ръж
тъй словото стопля душите
с надежда за пролетен дъжд,

за бързия тек на реките
що робски вериги руши,
за руския войн победител,
проляти от радост сълзи!

 

 

( Следва ) 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??