VІ
Години се нижели бавно
в ярема на робски хомот
със спомен за минало славно
на горд и достоен народ.
Хайдушките чети в горите
разклащали турския фес.
Опора били и защита
срещу поруганата чест.
И както покълва в браздите
посятата есенна ръж
тъй словото стопля душите
с надежда за пролетен дъжд,
за бързия тек на реките
що робски вериги руши,
за руския войн победител,
проляти от радост сълзи!
( Следва )
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
