3 февр. 2019 г., 16:07

Надето на 8

862 0 0

Ах, ти човече!

Колко мъначко беше

и как навсякъде се вреше!

Пламъче в очите ти гореше,

а в сърцето обич кипеше.

 

Абе човече!

Колко голямо си вече!

Днес рокля красива облече.

Обичам Ви! - на двама с мама ни рече.

Не сте стари! - просто на 8 съм вече.

 

Ах ти, човече!

Кой за години говори?

Мама прозорец за света ти отвори

и за всичко със тебе говори,

а татко ти сочи все нови простори.

 

Абе човече!

Че ни обичаш ни рече.

Какво от това да желаем повече?

Днес рокля красива облече.

Просто на 8 си вече.

 

27.01.2019 год.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...