3.02.2019 г., 16:07

Надето на 8

867 0 0

Ах, ти човече!

Колко мъначко беше

и как навсякъде се вреше!

Пламъче в очите ти гореше,

а в сърцето обич кипеше.

 

Абе човече!

Колко голямо си вече!

Днес рокля красива облече.

Обичам Ви! - на двама с мама ни рече.

Не сте стари! - просто на 8 съм вече.

 

Ах ти, човече!

Кой за години говори?

Мама прозорец за света ти отвори

и за всичко със тебе говори,

а татко ти сочи все нови простори.

 

Абе човече!

Че ни обичаш ни рече.

Какво от това да желаем повече?

Днес рокля красива облече.

Просто на 8 си вече.

 

27.01.2019 год.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...