Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
13 февр. 2010 г., 11:27

Надпис върху икона 

  Поэзия » Философская
2383 0 4

Бе топла още Невзривената Душа,

когато те разпъваха на Кръста.

Повдигнати до устните, на пръсти,

ония, дето можеха навярно да те Утешат,

се молеха на Господа, в сърцето на Палача.

Набъбваше Безкрайната сълза.

 

Квичаха две кутрета жалостиво

и разтърваваше ги майката,

ала не смееше от зъбите им

Кокала да дръпне

и тъй да сложи Край на кучешкия спор.

За Трийсет сребърника

сдавиха се хората.

Забравиха, че всеки има

Голгота от тръни и простор.

Сега, когато си Разпънат,

ще спорят за топора, сякъл Кръста,

и ще търсят

трески на разстояние

от Погледа, до кръгозора...

А сянката под босите Нозе

сама се връща в стъпките Окървавени,

които Боси, боси прекосяват

вълчия Раздор...

 

© Лилия Ресенска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Феичка,Ивон и Ангел, благодаря ви!Таня,наистина без сянката, човек не може да види слънцето... а за това, което тогава се е случило само Бог знае истината. Защо "Надпис върху икона" - мисля, че сънувам често, без да зная дали не съм била и наяве в съня - видях нещо, написано като разказ в разказа на иконата, това е особено усещане, като че ли си в събитието, което отдавна се е случило...
  • "Забравиха, че всеки има

    Голгота от тръни и простор."

    Браво!
  • ... а трябва да благодарим на Юда, изпълнил незавидната роля на предателя... довел до спасението на човечеството... тъмната страна също има обратна страна...
    П.П. А защо: "Надпис върху икона"?
  • Мъдро и замислящо!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??