Надпис върху икона
Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача.
Набъбваше Безкрайната сълза.
Квичаха две кутрета жалостиво
и разтърваваше ги майката,
ала не смееше от зъбите им
Кокала да дръпне
и тъй да сложи Край на кучешкия спор.
За Трийсет сребърника
сдавиха се хората.
Забравиха, че всеки има
Голгота от тръни и простор.
Сега, когато си Разпънат,
ще спорят за топора, сякъл Кръста,
и ще търсят
трески на разстояние
от Погледа, до кръгозора...
А сянката под босите Нозе
сама се връща в стъпките Окървавени,
които Боси, боси прекосяват
вълчия Раздор...
© Лилия Ресенска All rights reserved.
