Бе топла още Невзривената Душа,
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача.
Набъбваше Безкрайната сълза.
Квичаха две кутрета жалостиво
и разтърваваше ги майката,
ала не смееше от зъбите им
Кокала да дръпне
и тъй да сложи Край на кучешкия спор.
За Трийсет сребърника ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up