15 сент. 2019 г., 00:57

Надпревара

1K 3 4

На старт съм не със друг, а с времето,

решена за победа аз.

Поисках да пожъна семето.

Дали дошъл е този час?

 

Когато вече ме настига,

да мога да му викна: "Спри!"

С усмивка то да ми намигне

и бурите да укроти.

 

Да ми подскаже темпо мое,

с което аз да продължа

и в мигове – пчелици ройни –

да мога да го задържа.

 

И крачките си позабавила,

към моя цел да търся път.

Разбрахме се (не съм забравила) –

не дава да го победят.

 

 

Редактирано от: Мария Панайотова (pastirkanaswetulki)

Най-сърдечни благодарности за помощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...