15.09.2019 г., 0:57

Надпревара

1K 3 4

На старт съм не със друг, а с времето,

решена за победа аз.

Поисках да пожъна семето.

Дали дошъл е този час?

 

Когато вече ме настига,

да мога да му викна: "Спри!"

С усмивка то да ми намигне

и бурите да укроти.

 

Да ми подскаже темпо мое,

с което аз да продължа

и в мигове – пчелици ройни –

да мога да го задържа.

 

И крачките си позабавила,

към моя цел да търся път.

Разбрахме се (не съм забравила) –

не дава да го победят.

 

 

Редактирано от: Мария Панайотова (pastirkanaswetulki)

Най-сърдечни благодарности за помощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...