10 мая 2017 г., 00:40

Надвесен над бездната

Поэзия

906 12 17

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

След презрението идва разбирането, после прошката, накрая, може да долети и състраданието. Но по-важното е първо да се научим да състрадаваме на собствената си душа. Висотата на идеала е мяра за дълбочината и силата на болката при досега с неопитоменото, нали?

2017-05-19T11:56:45+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Дълбокомислено стихотворение. Поздрав!

2017-05-15T10:56:13+03:00
лъвче (Лъки)

Липсваше ми поетичният ти разкош!

2017-05-14T18:40:25+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Самотно диво ехо е Прозрението."
Оригинален и замислящ се стих!
Хареса ми!Поздравления, Младене!

2017-05-12T15:14:33+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-05-10T23:54:15+03:00