10.05.2017 г., 0:40

Надвесен над бездната

Поезия

902 12 17

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

След презрението идва разбирането, после прошката, накрая, може да долети и състраданието. Но по-важното е първо да се научим да състрадаваме на собствената си душа. Висотата на идеала е мяра за дълбочината и силата на болката при досега с неопитоменото, нали?

2017-05-19T11:56:45+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Дълбокомислено стихотворение. Поздрав!

2017-05-15T10:56:13+03:00
лъвче (Лъки)

Липсваше ми поетичният ти разкош!

2017-05-14T18:40:25+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Самотно диво ехо е Прозрението."
Оригинален и замислящ се стих!
Хареса ми!Поздравления, Младене!

2017-05-12T15:14:33+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2017-05-10T23:54:15+03:00