May 10, 2017, 12:40 AM

Надвесен над бездната

  Poetry
901 12 17

Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • След презрението идва разбирането, после прошката, накрая, може да долети и състраданието. Но по-важното е първо да се научим да състрадаваме на собствената си душа. Висотата на идеала е мяра за дълбочината и силата на болката при досега с неопитоменото, нали?
  • Дълбокомислено стихотворение. Поздрав!
  • Липсваше ми поетичният ти разкош!
  • "Самотно диво ехо е Прозрението."
    Оригинален и замислящ се стих!
    Хареса ми!Поздравления, Младене!
  • !!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...