Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал.
Оставил бе локви и кал.
Над хълма пиперено ръгнал
намръщен лют изгрев – без жал.
Над димните снощни олуци
небето се шупна, възвря.
В чорба къкри младият лучец
с посърнали мокри пера. ...