14 июл. 2011 г., 23:08

Наглостта на един мъртвец

1.6K 0 13

 

 

Хайде сега да си преброим

раните, белезите, болките

и да сравним -

кой колко е обичал,

кой колко е живял,

за да знаем -

кой колко по-мъртъв е.

 

Ето, имам рана от нож.

Мога да добавя -

бих се за чест! -

но инцидентът се случи в кухнята.

Давам ти белег от котка -

обичал съм.

И ако ми заделиш още време,

от вечността,

мога да намеря и болка.

И ще докажа, че

ти си по-мъртъв от мене!

 

Твоите рани всъщност

са по гърба и ръцете на Сина Ти.

И Негови са белезите.

И нямаш право на болка,

защото си само свидетел.

Първопричината,

която наблюдава

собствените си последици.

 

Моят враг

ме помни и в делници,

изрича името ми със страст,

Теб само по празници,

ако е останало време,

Те споменават с равен глас.

 

Защо мене прибираш тогава,

когато сам Си по-мъртъв от мене?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И нямаш право на болка,
    защото си само свидетел.
    Първопричината,
    която наблюдава
    собствените си последици."

    този фрагмент е много ОК!
    Радвам се, че си написала този текст.
  • Мога да ти кажа как - случай не ме е довеждал до теб преди, следователно - теб при мен

    Което е тъжно.
    Но не по причината, която си помисли току-що.

  • Как те пропуснах?!Тц, тц, тц...
    Беше удоволствие да прочета стихотворението ти.
  • дзЯк!

    :}
  • Много мъдро за мъдреците! Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...